Medi Prazno sartse

Ако беше ми казала
че слънцето няма да изгрее
щях да повярвам
Ако беше ми казала
в пустинята сняг вали вече
щях да повярвам
Ако беше ми казала
че без сърце някой ще живее
щях да повярвам
Но когато каза ми че тръгваш си
не не ти повярвах
Не искам да повярвам
Душата е празна
празно сърцето
стаята празна
всичко е празно
И друга да имам
не ми пожелавай
Боли ме но карай
не ме съжалявай
Поне бил съм твой
И имам си спомени безброй
Поне бил съм твой
Ако беше ми казала
че слънцето няма да изгрее
щях да повярвам
Но когато каза ми че тръгваш си
не не ти повярвах
Не искам да повярвам